Сура Аз-Зухруф — Стих 86

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَلَا يَمْلِكُ“ (уа лā ямлику) – „и не притежават“, „не владеят“.
• „الشَّفَاعَةَ“ (аш-шафā‘а) – „застъпничеството“ – молба към Аллах за опрощаване или помощ за друг в Съдния ден.
• „مَن شَهِدَ بِالْحَقِّ“ (ман шахида бил-хакк) – „онзи, който свидетелства с истината“ – т.е. който искрено изповядва единобожието и истината за Аллах.
• „وَهُمْ يَعْلَمُونَ“ (уа хум я‘ламун) – „и те знаят“ – свидетелстват съзнателно и с убеденост, а не по незнание.

1. Тълкувание на аята:

Аллах съобщава, че онези, на които многобожниците се молят и ги призовават вместо Аллах – идоли, статуи или същества, за които твърдят, че ще им бъдат застъпници – в действителност не притежават никакво застъпничество и не могат да го дадат на никого. Те не владеят нищо от това и не разполагат със сила да се застъпят пред Аллах, както е твърдяло невежеството на многобожниците.

Изключение прави онзи, който е свидетелствал с истината – тоест изповядал е единобожието („Няма друг бог освен Аллах“) и е признал истината, която Аллах е низпослал, включително пророчеството на Мухаммад (с.а.с.), и го е направил съзнателно, знаейки какво свидетелства. Такива са например Иса (Исус), Узайр и ангелите – същества, които някои хора са обожествявали, но те самите са верни раби на Аллах и са свидетелствали с истината. Те могат да притежават застъпничество само ако Аллах им го позволи и им го дари, защото Той е единственият, който владее застъпничеството и позволява на когото пожелае.

Така аятът опровергава заблудата на многобожниците, че техните идоли ще се застъпят за тях, и същевременно утвърждава, че застъпничеството е изцяло в ръцете на Аллах, а не на съществата, на които се молят вместо Него.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинската власт и могъщество принадлежат само на Аллах. Никой – нито идол, нито човек, нито ангел – не може да се застъпи без Неговото позволение. Това освобождава сърцето от унизителна зависимост от създания и го насочва само към Създателя.
• Ислямът не отнема надеждата, а я насочва правилно: застъпничеството съществува, но идва от Аллах и чрез онези, които Той е избрал – онези, които искрено са свидетелствали с истината. Това ни подтиква да бъдем сред хората на истината и единобожието.
• Аятът показва колко справедлив и милостив е Аллах: Той не оставя вярващите без надежда, а им разкрива пътя към спасението – искреното свидетелство с истината, съзнателно и с убеденост.
• Размисълът върху този аят ни кара да се запитаме: на кого разчитаме в трудни моменти? Ако разчитаме на Аллах и следваме истината, ние сме на правия път, а Коранът ни води към сигурност и мир в сърцето.
• И накрая, аятът ни напомня, че знанието и съзнателната вяра са ключът. Не е достатъчно да повтаряме думи, а да вярваме с разум и сърце – точно както Коранът ни учи да търсим истината с размисъл и убеденост.