Сура Ад-Духан — Стих 26

1. Обяснение на думите в аята:

• وَزُرُوعٍ (уа зуру‘ин): посеви, ниви, земеделски култури.
• وَمَقَامٍ (уа макамин): място за стоене, седалище, положение, място за пребиваване.
• كَرِيمٍ (карим): благороден, почетен, достоен, хубав.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е част от описанието на онова, което Фараонът и неговият народ оставиха след себе си, след като Аллах ги унищожи и ги удави. Те бяха оставили след себе си посеви и ниви, както и почетно и красиво място за живеене и събиране – място, което беше достойно и благородно, каквото подобаваше на царе и владетели. Те живееха в разкош и благоденствие, но всичко това не им помогна, когато дойде наказанието на Аллах. Тяхното богатство, земи и високо положение не ги спасиха от гибел.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привързват към исляма и Корана:

• Аятът ни напомня, че земните блага и високото положение са временни и не осигуряват защита от наказанието на Аллах, ако човек е несправедлив и се отрича от истината.
• Той ни учи да не се привързваме прекалено към материалния свят и към властта, а да търсим онова, което е трайно при Аллах.
• В него има утеха за вярващите: колкото и силни и богати да изглеждат тираните, Аллах е по-силен и справедливостта Му ще възтържествува.
• Коранот разказва тези истории, за да ни даде поука и да укрепи сърцата ни, и това е милост и напътствие за всеки, който размишлява.