Сура Ад-Духан — Стих 27

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَنَعْمَةٍ (уа на'матин): благоденствие, разкош, наслада от благата на живота.
• فَاكِهِينَ (факихина): наслаждаващи се, живеещи в радост и доволство, потънали в удоволствия.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е част от описанието на съдбата на Фараона и неговия народ, след като Аллах ги унищожи и ги удави. В него се казва, че те са оставили след себе си много блага – градини, извори, посеви, красиви жилища и един живот, в който са се радвали на изобилие и разкош. Те са живели в пълно благоденствие, наслаждавайки се на удоволствията и удобствата, без да благодарят на Аллах за това, което им е дал. Този аят идва като напомняне, че земните блага и разкошът не са вечни и че човек може да загуби всичко, ако забрави своя Създател и стане неблагодарен. В него се съдържа и предупреждение към всеки, който се гордее със своето богатство и власт, че краят може да бъде също толкова внезапен, колкото е бил за Фараон и неговите хора.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинската благодарност към Аллах е ключът към запазването на благата. Който благодари, получава повече.
• Напомня ни, че земният живот е временен и че разкошът, с който се гордеем, може да изчезне за миг. Затова е разумно да се стремим към вечния живот в Отвъдното.
• Показва ни, че Аллах е справедлив и че Той дава и отнема, издига и унизява. В това има утеха за вярващите, които понякога са лишени от земни блага, но имат вярата и надеждата за вечното блаженство.
• Кораничните истории за предишните народи не са просто разкази, а поуки за нас – за да не повтаряме грешките им и да не се поддаваме на арогантност и неблагодарност.
• Ислямът ни учи да използваме благата, които Аллах ни е дал, по правилния начин – с благодарност, смирение и с мисъл за Отвъдното, а не само за удоволствията на този свят.