Сура Ад-Духан — Стих 6

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• رَحْمَةً (рахматан): милост, състрадание, благодат.
• مِّن رَّبِّكَ (мин раббика): от твоя Господ, от твоя Създател и Възпитател.
• إِنَّهُ (иннаху): наистина Той.
• هُوَ (хува): Той.
• السَّمِيعُ (ас-Сами'у): Всечуващият, Който чува всичко.
• الْعَلِيمُ (ал-'Алиму): Всезнаещият, Който знае всичко.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че изпращането на пратениците и низпославането на книгите е милост от Него към Неговите раби. Той изпраща пратениците като радостна вест и предупреждение, за да не остане никой без оправдание пред Аллах. Тази милост идва от твоя Господ, о, Пратенико, към хората, на които си изпратен. Наистина Аллах е Всечуващият — Той чува всички гласове и думи на Своите раби, и Всезнаещият — Той знае всички техни дела, намерения и скрити помисли. Нищо не се скрива от Него, нито на небето, нито на земята. Той знае какво е най-добро за Своите раби и затова изпраща пратениците и книгите като милост и напътствие.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Изпращането на пратениците и Корана е милост от Аллах към човечеството, а не тежест или наказание.
• Аллах е Всечуващият и Всезнаещият — Той чува молитвите ти и знае какво има в сърцето ти, затова се обръщай към Него с увереност.
• Милостта на Аллах предхожда Неговия гняв; Той изпраща напътствие, преди да изисква отговорност.
• Колкото по-добре разбираш, че Аллах чува и знае всичко, толкова по-искрено и спокойно се обръщаш към Него.
• Коранът е живо напътствие и милост за всеки, който го чете и размишлява над него.