Сура Мухаммад — Стих 27

1. Обяснение на думите в аята:

— „تَوَفَّتْهُمُ“: вземане на душите им, тоест когато ангелите поемат душите им при смъртта.

— „الْمَلَائِكَةُ“: ангелите, натоварени със задачата да вземат душите.

— „أَدْبَارَهُمْ“: гърбовете им, задната им страна.

1. Тълкуване на аята:

Този аят разкрива ужасяващото състояние на неверниците и лицемерите в момента на смъртта им. Когато ангелите дойдат да вземат душите им, те не ги посрещат с милост и спокойствие, както при вярващите, а ги удрят по лицата и по гърбовете с железни боздугани. Това е наказание и унижение още преди отвъдния живот. Аятът задава въпрос, който носи упрек и предупреждение: какво ще бъде положението им тогава, когато вече няма да имат никаква възможност за поправяне или бягство? Тяхната участ ще бъде тежка и безпомощна, защото са отхвърляли истината и са вършили зло на земята.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Този аят ни напомня, че смъртта е неизбежна и че всеки ще се срещне с последиците от делата си.

— Той ни подтиква към искрено покаяние и добри дела, преди да е станало твърде късно.

— Показва справедливостта на Аллах: вярващите получават милост, а упорстващите в злото — сурово възмездие.

— Насърчава ни да ценим Корана като предупреждение и напътствие, което ни спасява от такъв страшен край.

— Укрепва вярата ни, че Аллах вижда всичко и никой не може да избяга от Неговия съд.