Сура Мухаммад — Стих 26

1. Обяснение на думите в аята:

• ذَٰلِكَ (залика) – „това“, „причината за това“.
• كَرِهُوا (кариху) – „мразеха“, „не желаеха“.
• مَا نَزَّلَ اللَّهُ (ма назаллаху) – „това, което Аллах низпосла“ (Корана и откровението).
• سَنُطِيعُكُمْ (санутиукум) – „ще ви се подчиним“, „ще ви послушаме“.
• إِسْرَارَهُمْ (исрарахум) – „това, което крият в тайна“, „техните тайни“.

1. Тълкуване на аята:

Този аят разкрива причината за заблудата и упорството на лицемерите. Те казали в тайна на онези, които мразели низпосланото от Аллах откровение – а това са многобожниците и онези, които се противопоставяли на истината – следното: „Ще ви се подчиним в някои неща.“ Тоест обещали им съдействие в противенето на Пророка, мир нему, и в разколебаването на хората от борбата по пътя на Аллах. Те не заявили това открито, а го скрили, но Аллах, Всемогъщият, знае всичко, което те потайно замислят и скриват. Нищо не се укрива от Него, и Той разкрива на Своя Пратеник онова, което пожелае.

1. Поуки, които ни насърчават да обикнем Исляма и Корана:

• Аллах е Всезнаещ и нищо не се скрива от Него – нито тайните на сърцата, нито скритите заговори. Това ни учи да бъдем искрени и честни в делата си.
• Истинската вяра изисква пълно подчинение на Аллах и Неговия Пратеник, а не частично или избирателно следване.
• Обединяването с враговете на вярата срещу истината е път към заблуда и загуба.
• Коранът разкрива дори тайните на лицемерите, което показва неговата истинност и божествен произход.
• Вярващият трябва да се пази от подчинение на онези, които противоречат на заповедите на Аллах и Неговия Пратеник.
• Всемогъщият Аллах защитава Своята религия и разобличава враговете ѝ, дори когато те действат в тайна – това е утеха и сигурност за вярващите.