Сура Аз-Зарият — Стих 42

1. Обяснение на думите в аята:

• مَا تَذَرُ: не оставя, не пропуска.
• شَيْءٍ: нищо, каквото и да е нещо.
• أَتَتْ عَلَيْهِ: спрямо което е преминала, до което се е докоснала.
• الرَّمِيمِ: напълно изсъхнало и разпаднало се, изгнило и разпрашено.

1. Тълкувание на аята:

Този аят описва унищожителния вятър, който Аллах изпратил срещу народа на Ад. Той бил вятър без благословия и без добро — не носел нито дъжд, нито полза, нито плодородие. Когато преминавал през нещо — било то човешки тела, имущество, посеви или сгради — не го оставял както си е, а го превръщал в напълно разрушено, изсъхнало и разпаднало се, подобно на гнили кости и разпрашени останки. Нищо не устоявало пред него и нищо не оставало непокътнато. Така Аллах показал Своята мощ и справедливост спрямо онези, които отхвърлили Неговите пратеници и упорствали в неверие.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че Аллах е Всемогъщ и Неговата сила не може да бъде спряна от нищо.
• Напомня ни, че каквото и да притежава човек — здраве, богатство, сила — всичко е преходно и може да изчезне за миг.
• Показва, че наказанието идва при упорство в злото и отхвърляне на истината, затова е мъдро да се вслушаме и да се обърнем към Аллах.
• Насърчава ни да размишляваме върху историята на предишните народи, за да извлечем поука и да не повтаряме грешките им.
• Коранаът разкрива тези истини с ясни и силни думи, за да събуди сърцата и да насочи хората към пътя на спасението и вярата.