Сура Ан-Наджм — Стих 26

1. Пояснение на думите в аята:

• وَكَم مِّن مَّلَكٍ (уа кам мин малакин): „И колко много ангели“ – изразът показва голямо множество.
• لَا تُغْنِي شَفَاعَتُهُمْ شَيْئًا (ла тугни шафа‘атухум шай’ан): „застъпничеството им не помага с нищо“ – тоест не носи никаква полза и не променя нищо.
• إِلَّا مِن بَعْدِ أَن يَأْذَنَ اللَّهُ (илля мин ба‘ди ан я’заналлаху): „освен след като Аллах позволи“ – застъпничеството е обвързано с Неговото разрешение.
• لِمَن يَشَاءُ وَيَرْضَىٰ (лиман яша’у уа ярда): „за когото пожелае и от когото е доволен“ – Аллах определя кой има право да се застъпва и за кого е позволено да се застъпва.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Аллах ни известява, че в небесата има огромно множество ангели с високо положение и достойнство. Въпреки това, ако те пожелаят да се застъпят за някого, тяхното застъпничество само по себе си не носи никаква полза и не може да промени нищо. То не е като застъпничеството при владетелите по земята, където един приближен може да се застъпи и въпросът да бъде решен. При Аллах нещата стоят по съвсем друг начин: застъпничеството е възможно единствено след като Аллах даде разрешение – Той позволява на когото пожелае от Своите създания да се застъпи, и е доволен от този, за когото се застъпват. Това означава, че застъпничеството не става по желание на хората или по тяхно искане, а е изцяло в ръцете на Аллах. Той не дава разрешение на онзи, който Го е съдружил с други божества, и не е доволен от онзи, който е бил обект на застъпничество, ако той е обожавал някого другиго освен Аллах. Така аятът разкрива абсолютната власт на Аллах над всичко и опровергава заблудата на онези, които се надяват на застъпничеството на ангелите или на други създания, без да отчитат, че то зависи единствено от Неговото позволение и доволство.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че цялата власт принадлежи само на Аллах. Никой – дори ангелите с тяхното високо положение – не може да се разпорежда без Неговото позволение. Това ни освобождава от илюзията да търсим помощ или застъпничество от създания, и ни насочва сърцата ни единствено към Създателя.
• Той ни показва милостта на Аллах: Той е Този, Който позволява застъпничество и се доволства от вярващите. Това е надежда за всеки, който искрено вярва и се стреми към Неговото доволство.
• Аятът ни предпазва от заблудата на многобожието и ни учи, че спасението и застъпничеството не се печелят чрез приближени или посредници, а чрез искрена вяра и покорство пред Аллах.
• Той ни кара да осъзнаем величието на Аллах и ни привлича към исляма, защото ислямът е религията, която поставя нещата на правилното им място: поклонение само на Аллах, надежда само в Него и упование само на Него.
• И накрая, аятът ни насърчава да четем и размишляваме над Корана, защото в него има ясни доказателства и напътствия, които лекуват сърцата и укрепват вярата.