Сура Ан-Наджм — Стих 9

1. Обяснение на думите в аята:

• „فَكَانَ“ (фа-ка̄на) – „и стана“, „и беше“.
• „قَابَ“ (ка̄ба) – „разстоянието колкото дължината на“, „мярката на“.
• „قَوْسَيْنِ“ (каусайни) – „два лъка“ (двойствено число от „قَوْس“ – лък).
• „أَوْ“ (ау) – „или“.
• „أَدْنَى“ (адна̄) – „по-близо“, „още по-близо“.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах описва близостта между ангела Джибрил (Гавриил), който предава откровението, и Пророка Мухаммад, салляллаху алейхи уа саллям, по време на великото събитие на откровението. След като Джибрил се приближил към Пророка, разстоянието помежду им станало толкова малко, колкото е дължината на два лъка – или дори по-малко от това. Това е израз на изключителната близост и на особената чест, с която Аллах удостоил Своя Пратеник, когато му предавал Своето послание. Тази близост подчертава величието на откровението и високото положение на Пророка пред Аллах.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни показва колко високо е оценен Пророкът Мухаммад, салляллаху алейхи уа саллям, от Аллах – дори ангелът на откровението се приближава до него по начин, който показва голяма почит и близост.
• Напомня ни, че Коранът е низпослан чрез сигурно и достоверно предаване – от Аллах към Джибрил, а от него към Пророка – и че това откровение е достигнало до нас по чист и непокътнат път.
• Показва ни, че близостта до Аллах и до Неговото слово е най-висшата чест за човека. Колкото повече се приближаваме към Корана и го четем с разбиране, толкова повече се приближаваме към Аллах и към истинското щастие.
• Насърчава ни да ценим Корана като безценен дар и да се стремим да го изучаваме и живеем според него, защото той е пътят към успеха в този свят и в отвъдния.