Сура Ан-Наджм — Стих 10

1. Пояснение на думите в аята:

• فَأَوْحَىٰ (фа-авха̄): „и тогава разкри/вдъхнови“ — глагол, означаващ предаване на скрито, бързо послание по начин, който само Всевишният Аллах знае напълно.
• إِلَىٰ عَبْدِهِ (ила̄ ‘абдихи): „на Своя раб“ — тук става дума за пророка Мухаммад, мир нему, когото Аллах удостоява с честта да го нарече Свой раб.
• مَا أَوْحَىٰ (ма̄ авха̄): „това, което разкри“ — израз, който възвеличава и подчертава величието на разкритото, без да го ограничава с описание.

1. Тълкувание на аята:

След като ангел Джибрил (Гавриил), мир нему, се приближи много до пророка Мухаммад, мир нему, и достигна най-близкото възможно положение, Аллах разкри на Своя раб чрез Джибрил това, което разкри. Това е откровение с огромно значение — то включва възвишени истини, напътствие и знание, които Аллах пожела да предаде на Своя пророк. Изразът „това, което разкри“ оставя открито величието на съдържанието, за да покаже, че става дума за нещо изключително важно и благословено, което не може да бъде напълно описано с човешки думи. Така аятът потвърждава истинността на откровението и високото положение на пророка, който го получава директно от своя Господ чрез доверения ангел.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах избира Своите пратеници и им дава честта да бъдат наречени Негови раби — това показва, че истинската чест идва от покорството пред Аллах.
• Откровението е милост и напътствие за човечеството; чрез него Аллах не оставя хората в заблуда, а им показва правия път.
• Близостта на Джибрил до пророка и предаването на откровението показват колко грижовно и точно Аллах предава Своето послание.
• Вярата в откровението е основа на исляма; който я приеме, ще намери светлина и спокойствие в живота си.
• Коранът е част от това велико откровение — четенето му и размисълът над него ни свързват с Аллах и ни водят към успех в този свят и в отвъдния.