Сура Ар-Рахман — Стих 21

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• آلَاءِ (а̄ла̄’): благодеяния, дарове, блага — всички видове благословии и милости, които Аллах дава.
• رَبِّكُمَا (раббикума̄): вашият Господ — думата е в двойствено число, обръщение към две групи.
• تُكَذِّبَانِ (туказзиба̄ни): отричате, не признавате, смятате за лъжа — глагол в двойствено число, отправен към двете групи.

1. Тълкувание на аята:

След като Аллах изброява Своите многобройни благодеяния — сътворението, подкрепата, препитанието и всичко, което е дарил на Своите творения — Той се обръща към двете групи, хората и джиновете, с въпрос, който е едновременно напомняне и укор: Кое от благодеянията на вашия Господ отричате? Кое от Неговите дарове смятате за лъжа? Нима има някое благо, което не идва от Него? Нима има някоя милост, която не е Негов дар? Този въпрос идва, за да събуди съзнанието и да накара човека и джина да признаят, че всичко добро в техния живот е от Аллах, и че е неуместно да отричат дори едно от Неговите благодеяния. Аятът е повторен многократно в тази сура, за да подчертае важността на благодарността и признанието на Божиите дарове.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи да се замислим над безбройните благословии в живота си — здравето, препитанието, сигурността, семейството — и да осъзнаем, че всичко това идва от един-единствен Източник: Аллах.
• Той ни подтиква към благодарност и признателност, вместо към отричане и неверие. Благодарният човек живее в мир и удовлетворение, защото вижда доброто около себе си.
• Повторението на този въпрос в сурата показва колко важно е да признаваме милостите на Аллах и да не ги отричаме — това е пътят към истинската вяра и щастие.
• Коранът говори с човека по начин, който докосва сърцето и разума едновременно, като го кани да размишлява и да избере пътя на признателността и вярата.