Сура Аль-Вакиа — Стих 67

1. Обяснение на думите в аята:

• بَلْ (бал) — „напротив“, „всъщност“; дума, която поправя или допълва предходното изречение.
• نَحْنُ (нахну) — „ние“.
• مَحْرُومُونَ (махрумун) — „лишени“, „ deprived“, „ограбени“; това означава хора, на които е отказана благодат и препитание, макар да са очаквали добро.

1. Тълкуване на аята:

В предходните аятове Аллах пита хората за посевите, които засяват: нима те са тези, които ги карат да поникнат, или Аллах е Онзи, Който ги израства? Ако Аллах пожелаеше, Той би могъл да превърне реколтата в суха, изпочупена слама, от която няма никаква полза. Тогава хората щяха да останат смаяни и да кажат: „Наистина сме загубили“ — тоест изгубили сме това, което сме похарчили, и труда си. А в този аят се добавя още по-тежкото признание: „Напротив, ние сме лишени“ — лишени от препитание, от плодове и от всякакво добро, което сме очаквали. Смисълът е, че човекът не притежава нищо сам по себе си; цялата реколта, всичкият добив и всичкият късмет идват единствено от Аллах. Ако Той отнеме благодатта Си, човекът остава безпомощен и ограбен, дори след всичкия си труд.

1. Поуки, които привличат сърцата към исляма и Корана:

• Този аят ни учи на смирение: човекът не е господар на природата, а само причина; истинският Дарител на препитание е Аллах.
• Напомня ни да благодарим за всяка хапка и за всяка реколта, защото те са милост, а не наше постижение.
• Показва колко близо е човек до загубата и лишението — и колко велика е нуждата му от своя Създател.
• Корана възпитава сърцето да се обръща към Аллах във всяко състояние: и в изобилие, и в недоимък.
• Ислямът не е просто набор от правила, а живописна връзка между човека и Неговия Господ — връзка на доверие, благодарност и надежда.