Сура Аль-Вакиа — Стих 66

1. Обяснение на думите в аята:

• „إِنَّا“ (инна̄): „Наистина ние“ — утвърдителна частица, която подчертава казаното.
• „لَمُغْرَمُونَ“ (ла-муграмӯн): от корена „г-р-м“, който носи значения на тежък дълг, загуба, изтощение и наказание. В този контекст означава „наказани, подложени на мъчение“ или „губещи, понасящи тежка загуба“.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах описва състоянието на хората, когато посевите им бъдат поразени от бедствие и станат сухи и безполезни. Тогава те, в своето учудване и съжаление, казват: „Наистина ние сме наказани“ — тоест подложени сме на мъчение и наказание заради това, което ни е сполетяло, или сме претърпели тежка загуба, защото сме похарчили средствата си напразно. Някои тълкуватели добавят, че те казват и: „Ние сме лишени от препитание.“ Така аятът разкрива човешката слабост и безпомощност пред Божията воля, както и факта, че всяко благо идва от Аллах и Той е Този, Който дава и отнема.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че всичко в живота — реколтата, препитанието, успехът — е в ръцете на Аллах. Човекът само полага усилия, но резултатът зависи от Него.
• Напомня ни да бъдем благодарни, когато имаме блага, и търпеливи, когато ги загубим, защото и в двете има изпитание и мъдрост.
• Показва колко е важно да не се привързваме прекалено към земните придобивки, а да се уповаваме на Аллах и да търсим вечната награда.
• Коранот ни разкрива реалността по един ясен и въздействащ начин, така че да размислим за своето място във вселената и за своята зависимост от Създателя.
• Тези думи на хората в аята са огледало на човешката природа — те ни учат на смирение и на връщане към Аллах във всеки момент, независимо дали сме в изобилие, или в трудност.