Сура Аль-Анам — Стих 140

1. Обяснение на думите в аята:

• خَسِرَ (хасира): загуби, пропадна, понесе загуба.
• سَفَهًا (сафахан): по глупост, от невежество и лекомислие.
• افْتِرَاءً (ифтираан): измислица, клевета, лъжа.
• ضَلُّوا (даллю): се отклониха от правия път, заблудиха се.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че онези, които са убили децата си поради глупост и невежество, са претърпели огромна загуба. Те са извършили това ужасно деяние без никакво знание и без никакво оправдание. Някои от тях са погребвали живи дъщерите си от страх от бедност или от позор. Освен това те са забранили това, което Аллах им е дарил като препитание – като някои животни, които са обявявали за забранени – и са приписали тази забрана на Аллах чрез измислица и лъжа. Те са казали: „Аллах ни е заповядал това“, а Аллах не е заповядвал такова нещо. Така те са се отклонили далеч от правия път и никога не са били напътени към истината. Правото да се определя кое е позволено и кое е забранено принадлежи само на Аллах, а не на хората.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът показва колко тежък грях е да се убива невинен живот, особено на деца, и че това е път към загуба и гибел.
• Той ни учи, че невежеството и подражанието на грешните обичаи на предците не са оправдание пред Аллах.
• Напомня ни, че само Аллах има право да определя кое е позволено и кое е забранено, и че никой човек или група няма право да измисля правила от името на Аллах.
• Показва милостта и справедливостта на исляма, който защитава живота на децата и забранява всякаква жестокост към тях.
• Насърчава ни да търсим знание и да се пазим от невежество, защото невежеството води до грешки и загуба.
• Учи ни да бъдем благодарни за препитанието, което Аллах ни е дал, и да не го забраняваме без основание.
• Показва, че истинското напътствие идва от Аллах и че всеки, който се отклони от Неговия път, се заблуждава.
• Подтиква ни да следваме Корана и Сунната, които са единственият сигурен път към успеха и спасението.