Сура Аль-Анам — Стих 43

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فَلَوْلَا (фа-лаула): „Защо не...?“ или „Ако само бяха...“ – израз на укор и съжаление за пропусната възможност.
• بَأْسُنَا (ба'суна): Нашето наказание, Нашата строгост, страданието, което изпращаме.
• تَضَرَّعُوا (тадара'у): да се смирят, да се унижат, да се обърнат към Аллах със смирение и молба.
• قَسَتْ (касат): закоравиха се, втвърдиха се, станаха безчувствени.
• زَيَّنَ (зайяна): разкраси, представи в привлекателна светлина.

1. Тълкувание на аята:

Когато Нашето наказание и страдание ги сполетяха, защо не се смириха пред Аллах и не се обърнаха към Него с молитва? Ако бяха го направили, щяхме да отстраним от тях бедствието и да им покажем милост. Но те не постъпиха така. Вместо да се смирят и да признаят своята слабост пред своя Създател, сърцата им се закоравиха и станаха твърди като камък – не се поучиха от случилото се и не извлякоха поука. Сатаната им представи в привлекателна светлина това, което вършеха – тяхното неверие, многобожие и грехове – и те продължиха упорито по своя път, без да се откажат.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Трудностите и бедствията са възможност човек да се обърне към Аллах със смирение и да намери пътя към Него. Който искрено се обърне, ще намери милост и облекчение.
• Закоравели сърца са причина за гибел. Колкото по-меко и живо е сърцето, толкова по-близо е човек до истината и спасението.
• Сатаната разкрасява лошите дела, за да ни заблуди. Затова е важно да не се поддаваме на неговите внушения и да следваме напътствията на Корана.
• Коранът ни разказва за предишните народи, за да се поучим и да не повтаряме грешките им. Това е милост от Аллах към нас – Той ни предупреждава и ни насочва към доброто.
• Ислямът ни учи на смирение, покаяние и връщане към Аллах по всяко време – това е пътят към спокойствие и спасение в този и отвъдния живот.