Сура Аль-Мумтахина — Стих 5

1. Обяснение на думите в аята:

• رَبَّنَا (Раббана): „Господи наш“ – обръщение към Аллах с признание на Неговото господство и власт.
• لَا تَجْعَلْنَا (ла тадж‘ална): „не ни прави/не ни превръщай“ – молба да не бъдем поставени в положение, което вреди на вярата.
• فِتْنَةً (фитна): изпитание, изкушение, изпитание чрез страдание или изпитание, което подвежда; тук означава нещо, чрез което неверниците биха били подведени или биха се възползвали, за да навредят на вярата.
• لِّلَّذِينَ كَفَرُوا (лил-лязина кафару): „за онези, които не вярват“ – за неверниците.
• وَاغْفِرْ لَنَا (уагфир лана): „и ни прости“ – молба за прошка на греховете.
• الْعَزِيزُ (ал-‘Азиз): Всемогъщият, Непобедимият, Който никой не може да надвие.
• الْحَكِيمُ (ал-Хаким): Мъдрият – в Своето творение, повеля, закон и предопределение.

1. Тълкуване на аята:

Това е част от една благодарствена и смирена молба на вярващите към техния Господ. Те казват: „Господи наш, не ни прави изпитание и изкушение за неверниците!“ Тоест: не позволявай неверниците да ни победят, да ни подчинят или да получат власт над нас, защото тогава те биха могли да ни изкушат от вярата ни, да ни накарат да страдаме заради нея или да си помислят, че са на прав път, и да кажат: „Ако тези вярващи бяха на истината, нямаше да бъдем над тях.“ Така тяхното неверие и упорство само биха се увеличили. Затова вярващите молят Аллах да не дава на неверниците повод за такова изпитание и да не ги прави причина за подвеждане.

След това те добавят: „И ни прости, Господи наш!“ – тоест покрий греховете ни, изчисти ни от тях и не ни изобличавай заради тях. Тази молба за прошка е свързана с предишната: когато Аллах прощава на вярващите и ги укрепва, Той не ги оставя в унижение пред враговете им, а ги подкрепя и издига.

Накрая те завършват с две от най-великите имена на Аллах: „Наистина Ти си Всемогъщият, Мъдрият.“ Всемогъщият – Който никой не може да надвие и Който държи в ръцете Си цялата власт; Мъдрият – в Своето управление, в Своите повеления и в Своето предопределение. Той знае какво е най-доброто за Своите раби и не прави нищо напразно. Затова вярващите Го молят с пълна увереност, че Той ще им отговори по най-мъдрия начин.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че вярващият винаги се обръща към Аллах с молба и смирение, особено когато е изправен пред трудности, изпитания или врагове.
• Ислямът не е само вяра в сърцето, а и постоянна връзка с Аллах чрез дуа – молба, която укрепва душата и дава спокойствие.
• Вярата е най-скъпото нещо за мюсюлманина. Затова той се страхува не толкова от страдание, колкото от това да не бъде подведен от вярата си или да стане причина другите да се отвърнат от истината.
• Аллах е Всемогъщият и Мъдрият. Когато вярващият разбере това, той не се отчайва от трудностите и не се гордее в успеха, а винаги се уповава на Аллах.
• Ако Аллах прощава греховете на Своите раби и ги укрепва, това е най-голямата милост и най-голямата победа. Затова всеки, който търси истинското щастие, трябва да се обърне към Аллах, да Го моли за прошка и да се стреми да бъде от онези, които не стават изпитание за другите, а пример за добро и вяра.