Сура Аль-Мааридж — Стих 25

1. Значения на думите в аята:

• لِّلسَّائِلِ (лис-са̄'ил) — на онзи, който иска (просякът, който отправя молба за помощ).
• وَالْمَحْرُومِ (уал-мах̣рӯм) — и на лишения (онзи, който е лишен от препитание, но се въздържа от просия поради скромност и достойнство).

1. Тълкувание на аята:

Този аят е част от описание на вярващите, които ще бъдат спасени от тревогата и алчността, присъщи на човешката природа. В предишния аят се говори за това, че в имуществото им има определен дял, който Аллах им е предписал — това е задължителната милостиня (зекат). А в настоящия аят се уточнява на кого се дава този дял: на просяка, който иска помощ открито, и на лишения, който не проси, защото се срамува и се въздържа, макар да е в нужда.

И така, вярващите не дават милостиня само на онези, които протягат ръка и молят, а търсят и онези бедни и нуждаещи се, които поради своята скромност и достойнство не искат от хората. Те разпознават нуждата дори когато тя не е изразена гласно. Това е израз на висока нравственост и на разбиране, че богатството е дар от Аллах и в него има право за бедните.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът не е само набор от ритуали, а цялостен начин на живот, който възпитава състрадание и грижа към слабите и нуждаещите се.
• Вярващият трябва да бъде внимателен и да търси нуждаещите се, дори когато те не искат помощ — това е знак за искрена вяра и благородство.
• Богатството е изпитание и отговорност; в него има дял за бедните, който трябва да бъде даден с радост и без укор.
• Скромността на бедния, който не проси, не означава, че той не заслужава помощ — напротив, той е сред онези, които Аллах особено цени.
• Коранът изгражда общност, основана на справедливост, милосърдие и взаимопомощ, което прави исляма религия на човешкото достойнство и съпричастност.