Сура Нух — Стих 18

1. Пояснение на думите в аята:

• „ثُمَّ“ (сумма) – „после това“, „след това“.
• „يُعِيدُكُمْ“ (ю‘ӣдукум) – „връща ви отново“, „връща ви обратно“.
• „فِيهَا“ (фӣха) – „в нея“, т.е. в земята.
• „يُخْرِجُكُمْ“ (юхриджукум) – „извежда ви“, „изкарва ви навън“.
• „إِخْرَاجًا“ (ихрāджан) – „извеждане“, „изкарване“ – думата е в неопределена форма за подсилване и потвърждение на действието.

1. Тълкувание на аята:

След като Аллах създаде първоначално човека от земята, Той отново ще ви върне в нея след смъртта ви – ще бъдете погребани и ще останете в земята. После, в Деня на възкресението, Той със сигурност ще ви изведе от нея жив и възкресен, за да застанете пред Него за равносметка и въздаяние. Това извеждане ще бъде действително и неизбежно – никой не може да го предотврати и никой не може да избегне този момент. Така аятът потвърждава истината за възкресението и за връщането при Аллах, като напомня на човека за неговия произход, за неговия край и за неговото окончателно завръщане при своя Господ.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че животът не свършва със смъртта – има възкресение и завръщане при Аллах, което дава на човека надежда и смисъл.
• Напомня ни, че сме създадени от земята и че ще се върнем в нея – това ни прави смирени и ни пази от горделивост и високомерие.
• Потвърждава всемогъществото на Аллах – Той, Който ни е създал от нищо, е способен да ни върне към живот след смъртта, колкото и невероятно да изглежда това за човешкия разум.
• Насърчава ни да се подготвим за Деня на равносметката, като вършим добри дела и се стремим към доволството на Аллах.
• Показва милостта и справедливостта на Аллах – Той не оставя творението си без цел, а го връща, за да получи въздаяние за делата си.
• Кара ни да ценим Корана като книга, която отговаря на най-важните въпроси за произхода, края и съдбата на човека, и ни води към истината с ясни и убедителни доказателства.