Сура Аль-Муззаммиль — Стих 16

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „عَصَى“ (аса): неподчини се, отказа да се подчини, постъпи противно на заповедта.

— „الرَّسُولَ“ (ар-расул): пратеника, тоест Муса (Моисей), мир нему.

— „أَخَذْنَاهُ“ (ахазнаху): сграбчихме го, обзехме го с наказание.

— „أَخْذًا وَبِيلًا“ (ахзан уабиля): тежко, сурово, унищожително наказание.

1. Тълкувание на аята:

Фараонът не се подчини на пратеника, когото Аллах му изпрати — Муса, мир нему — а го отхвърли и се възгордя. Затова Аллах го наказа със сурово и унищожително наказание: удави го в морето в този свят, а в отвъдния го очаква още по-тежко мъчение. Този разказ е предупреждение към всички, които чуят призива на пратеника Мухаммед, салляллаху алейхи уа саллям, и към всеки, който би могъл да постъпи като фараона — да отхвърли истината и да не се подчини. Който направи това, ще го сполети същото, което сполетя фараона: наказание в земния живот и мъчение в отвъдния.

1. Поуки, които правят исляма и Корана обични за хората:

— Аятът показва, че Аллах е справедлив и не оставя без отговор онези, които упорстват в гордост и отхвърлят истината.

— Напомня, че подчинението на пратеника е път към спасение, а неподчинението води до гибел.

— Утешава вярващите: колкото и да е силен несправедливият владетел, неговият край е в ръцете на Аллах.

— Показва милостта на Аллах към хората: Той изпраща пратеници и предупреждения, преди да настъпи наказанието.

— Насърчава към размисъл и смирение, защото всеки от нас може да избере пътя на подчинението и да се спаси.