Сура Аль-Муддассир — Стих 13

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَنِينَ (уа банин): синове, деца от мъжки пол.
• شُهُودًا (шухӯдан): присъстващи, налични, които не отсъстват; множествено число от „ша̄хид“ – свидетел или присъстващ.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, споменава Своята благодат към онзи човек, който беше упорит в неверието си, като казва, че освен обширното имущество, което му е дал, му е дарил и синове, които са постоянно с него. Те не го напускат заради пътуване или търговия, а остават при него в Мекка, присъстват на събранията и съвещанията заедно с него, и са на негово разположение. Това е знак за сила, чест и уважение сред хората. Въпреки всички тези блага, той продължи да отрича истината и да се противопоставя на Аллах и Неговия Пратеник. Затова Аллах го заплашва с тежко наказание и мъчение, което няма да го остави на мира. Този аят е предупреждение за всеки, който получава блага от Аллах, но вместо да бъде благодарен, упорства в неверието и враждата срещу истината.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аллах е Този, Който дарява имущество и деца, и всички блага идват от Него.
• Богатството и потомството не са доказателство за Божието благоволение, ако човек не вярва и не е благодарен.
• Упорството в неверието и враждата срещу истината води до тежко наказание, независимо от земните блага.
• Човек трябва да използва дадените му блага, за да се приближи до Аллах, а не да се възгордява и да отрича.
• Коранът предупреждава и напомня, че краят на упоритите неверници е загуба и мъчение, докато благодарните вярващи ще бъдат възнаградени.