Сура Аль-Муддассир — Стих 55

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „فَمَن“ (фа-ман): „който и да е“, „всеки, който“.

— „شَاءَ“ (ша̄’а): „пожела“, „поиска“.

— „ذَكَرَهُ“ (д̱акараху): „го запомни“, „се поучи от него“, „го взе за напомняне“. Под „него“ (ـهُ) се има предвид Коранът.

1. Тълкувание на аята:

След като Аллах разясни, че Коранът е напомняне и поука, в този аят Той посочва, че пътят към напътствието е отворен за всеки, който искрено го пожелае. Който поиска да прочете Корана и да се поучи от неговите наставления, ще го прочете и ще извлече полза от него; който пожелае да се вслуша в неговите предупреждения и да ги приеме, ще намери в него напътствие и ще се отклони от заблудата. Коранът е достатъчно ясно и силно напомняне, което може да събуди сърцата и да ги насочи към доброто. Но напътствието и поуката не се постигат само с човешко желание — те стават възможни единствено по волята на Аллах, Който е достоен да бъде почитан и Той е Този, Който опрощава на онези, които вярват в Него и Му се покоряват.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Коранът е отворена врата за всеки, който искрено търси истината и напътствието, независимо от своето минало.

— Човекът има свобода да избере пътя на поуката и напътствието; достатъчно е да пожелае доброто и да се обърне към Корана.

— Коранът не е само книга за четене, а живо напомняне, което променя сърцата и живота на онези, които го приемат с отворено сърце.

— Напътствието е дар от Аллах; затова вярващият се стреми към него с искреност и с молба за помощ от своя Господ.

— Аллах е Достойният да бъде почитан и Той опрощава на вярващите и покорните — това е призив към всеки човек да се обърне към Него с надежда и упование.