Сура Аль-Кияма — Стих 15

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• مَعَاذِيرَهُ (ма'а̄зӣраху): множествено число на مَعْذِرَة (ма'з̱ира), което означава извинение, оправдание — тоест всички извинения и доводи, с които човек се опитва да се оправдае и да отхвърли вината от себе си.

1. Тълкувание на аята:

Човекът сам по себе си е ясно доказателство срещу себе си. Неговите дела, постъпки и избори свидетелстват за него, дори когато се опитва да отрича или да се оправдава. Този аят идва след думите, че човекът ще бъде известен за собствените си дела, и подчертава, че дори и да изложи всички възможни извинения и да приведе всякакви доводи, за да докаже, че не е извършил зло, тези негови оправдания няма да му бъдат приети и няма да му помогнат. Той може да се опита да се защити, да се оправдае, да извърти истината, но в Деня на възкресението оправданията са безполезни, защото истината е явна и доказателствата са налице. Човекът е сам свидетел срещу себе си, дори и да представи всякакви извинения, те няма да бъдат чути.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Този аят показва справедливостта на Аллах — никой няма да бъде съден несправедливо, защото самият човек е доказателство срещу себе си.
• Той ни учи на искреност и самосъзнание: вместо да търсим оправдания, по-добре е да признаем грешките си и да се обърнем към Аллах с покаяние още в този свят.
• Напомня ни, че в Деня на възкресението няма да има място за лъжи и извъртания, а само истината — и това ни подтиква да живеем честно и отговорно.
• Показва колко милостив е Аллах, че ни е дал време в този свят да се поправим, преди да дойде денят, в който оправданията няма да помогнат.
• Кораничният стил тук е кратък, но дълбок — едно изречение, което разкрива голяма истина за човешката природа и за Божията справедливост, и това ни кара да се замислим и да оценим мъдростта на Корана.