Сура Аль-Кияма — Стих 14

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— بَصِيرَة (басӣра): буквално означава „ясно виждане“, „проницателност“, „доказателство“. В този аят думата е употребена в смисъл на „свидетел“, „доказателство“, „онова, което ясно показва истината“.

— عَلَىٰ نَفْسِهِ (ʿалā нафсихи): „срещу самия себе си“, „против собствената си душа“ — тоест в негова вреда, а не в негова полза.

1. Тълкувание на аята:

Човекът не се нуждае от външен обвинител, за да разбере истината за делата си. Той сам по себе си е ясно доказателство и свидетел срещу себе си. Дори да се опита да се оправдава и да изтъква всякакви извинения за греховете и престъпленията си, тези извинения няма да му помогнат, защото истината за онова, което е извършил или пропуснал, е явна и не може да бъде скрита. Неговите собствени органи — ръцете, краката, очите, ушите, кожата — ще свидетелстват за това, което е придобил от грях. Ангелите-пазители също записват делата му и нищо не се губи. Така човекът е свидетел против самия себе си, дори когато отрича или се преструва, защото вътрешното му знание и външните доказателства говорят против него.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Този аят показва справедливостта на Аллах: никой няма да бъде съден несправедливо, защото самият човек е доказателство срещу себе си.

— Той подтиква към самовглеждане и искрено покаяние, преди делата да бъдат разкрити в Деня на възкресението.

— Напомня, че Аллах е милостив и приема покаянието на онзи, който се върне към Него, преди да е станало твърде късно.

— Показва колко мъдър и точен е Коранът, който описва човешката природа и отговорност по начин, който всеки разум може да разбере и приеме.

— Насърчава човека да не търси извинения за грешките си, а да работи за добро и да се стреми към истината, защото това е пътят към успеха в този свят и в отвъдния.