Сура Аль-Анфаль — Стих 55

1. Обяснение на думите в аята:

• الدَّوَابِّ (ад-дауабб): всички живи същества, които се движат по земята.
• شَرَّ (шарр): най-лошото, най-низшето.
• كَفَرُوا (кафару): отхвърлиха вярата, отрекоха истината и упорстваха в неверието.
• فَهُمْ لَا يُؤْمِنُونَ (фа-хум лā ю'минун): те не вярват и не се очаква да повярват.

1. Тълкуване на аята:

Наистина най-лошите сред всички живи същества, които пълзят и ходят по земята, пред Аллах са онези, които отхвърлиха вярата и упорстваха в неверието си. Те не приемат истината, не вярват в пратениците на Аллах, не признават Неговото единство и не следват Неговия закон. Дори и да им бъдат показани всички възможни знамения, те пак няма да повярват, защото сами са затворили пътищата към напътствието – разумът, слухът и зрението им са престанали да служат за възприемане на истината. Те са закоравели в отказа си и от тях не може да се очаква вяра.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинската стойност на човека не е в неговата физическа сила или земна власт, а във вярата и покорството пред Аллах.
• Упорството в неверието може да доведе човека до най-ниското положение – по-ниско от това на животните, защото животните следват своята природа, а човекът, който отхвърля истината, пренебрегва своето благородство.
• Вярата е дар и отговорност: човек трябва да пази сърцето, разума и слуха си откоравели, за да не изгуби способността да възприема напътствието.
• Коранът ни предупреждава с милост, за да се върнем към Аллах, преди сърцата ни да се затворят напълно.
• Ислямът цени искреното търсене на истината и отвореното сърце, а не сляпото упорство. Всеки, който се обърне към Аллах с искреност, ще намери пътя към светлината и напътствието.