Сура Аль-Мутаффифин — Стих 12

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• مُعْتَدٍ (му'тадин): Този, който престъпва границите и законите на Аллах, който надхвърля позволеното и посяга върху правата на другите.
• أَثِيمٍ (асим): Този, който е потънал в грях и нечестие, думата е в преувеличена форма и означава човек, който постоянно извършва грехове.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че никой не отрича Деня на въздаянието и не го смята за лъжа, освен онзи, който е престъпил границите на Аллах, посягал е на правата на хората и е потънал в грехове и непокорство. Такъв човек, поради помрачаването на сърцето му от многобройните грехове, не приема истината и отхвърля възкресението и възмездието. Когато му се четат аятите на Корана, той ги отхвърля и ги нарича измислици на древните. Това не е защото истината е скрита, а защото сърцето му е забулено от собствените му грехове и престъпления. Отричането на Деня на въздаянието не е присъщо на чистата и здрава душа, а е резултат от гордост, несправедливост и утъпкване на Божиите граници.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че вярата в Деня на въздаянието е естествена за чистото сърце, а отричането ѝ идва от гордост и греховност.
• Колкото повече човек се пази от грехове и несправедливост, толкова по-лесно приема истината и се насочва към доброто.
• Коранът е ясен и правдив; отхвърлянето му не е поради липса на доказателства, а поради болест в сърцето.
• Ислямът призовава към справедливост, смирение и очистване на душата — път, който носи спокойствие и надежда за вечно блаженство.
• Всеки, който търси истината с искрено сърце, ще намери в Корана светлина и напътствие, което го води към успех в този свят и в отвъдния.