Сура Аль-Мутаффифин — Стих 13

1. Обяснение на думите в аята:

• „آيَاتُنَا“ (аятуна): Нашите знамения, т.е. айетите на Корана, низпослани на Пратеника.
• „أَسَاطِيرُ الْأَوَّلِينَ“ (асатир ал-аввалин): Множествено число на „устура“ — това са старинни разкази, легенди и истории на предишните народи, които са били записвани в миналото. Клеветниците твърдят, че Коранът е просто сбор от тези стари сказания, а не Божие откровение.

1. Тълкуване на аята:

Когато на този закоравял грешник се четат айетите на Корана, низпослани на Пратеника, той не ги приема с покорство и размисъл, а ги отхвърля с презрение и казва: „Това са само старинни приказки и легенди на отминалите народи, преписвани от книгите на предишните поколения — не са от Аллах.“ Така той отрича, че Коранът е слово на Всевишния, и го приписва на човешки сказания. Това негово твърдение е лъжливо и несправедливо, защото Коранът е истинното слово на Аллах и Неговото откровение към Неговия пророк. Но сърцето на този човек е било покрито и запечатано поради множеството грехове и престъпления, които е извършил, и затова не може да възприеме истината и да повярва. Това е състоянието на всеки несправедлив и грешен човек, който отхвърля истината, когато му се представи.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът е истинното слово на Аллах, а не човешки сказания. Всеки, който го чете с отворено сърце и искрено търсене на истината, ще открие в него божествена мъдрост, която не може да бъде дело на човешко перо.
• Греховете затварят сърцето и пречат на човека да възприеме истината. Колкото повече човек се отдалечава от греха и се приближава към Аллах, толкова по-ясно вижда светлината на Корана.
• Ислямът ни учи да слушаме Корана с внимание и смирение, а не с пренебрежение и арогантност, защото в него има напътствие и милост за вярващите.
• Всеки, който искрено се обърне към Аллах и се покае, ще намери в Корана утеха, мъдрост и път към вечното блаженство.