Сура Аль-Фаджр — Стих 9

1. Обяснение на думите в аята:

• وَثَمُودَ (Тамӯд): древен народ, на когото е бил изпратен пророкът Сāлих. Те живеели в областта Ал-Хиджр, в северозападната част на Арабския полуостров.
• جَابُوا (джа̄бӯ): изсичали, издълбавали, прорязвали. Коренът на думата е свързан с „джайб“ (джоб, вдлъбнатина), защото изсичането създава вдлъбнатини в скалата.
• الصَّخْرَ (ас-сахр): скалите, твърдите каменни образувания.
• بِالْوَادِ (бил-уа̄д): в долината. Става дума за долината на Ал-Хиджр, известна още като „долината на селищата“ (Уа̄ди-л-К̣урā).

1. Тълкувание на аята:

След като спомена съдбата на народа на ‘Āд, Всевишният Аллах припомня и съдбата на народа Тамӯд – народа на пророка Сāлих. Тези хора живеели в долина, заобиколена от огромни скали, и притежавали голяма сила и умение. Те издълбавали скалите и си правели от тях домове и жилища, в които живеели сигурно и охолно. Въпреки това те отхвърлили своя пророк и не повярвали в Аллах, затова ги сполетяло наказанието, което ги унищожило напълно. Аятът е въпрос, който насочва вниманието към това какво е сторил Господ с тях – напомняне, че могъществото и умението на хората не ги спасяват, ако те отхвърлят истината и вярата в Създателя.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че Аллах е всемогъщ и справедлив – Той държи сметка на всеки народ за делата му.
• Напомня ни, че материалната сила, богатството и строителните умения не са гаранция за сигурност, ако човек забрави своя Господ.
• Корана разказва историите на древните народи не просто като информация, а като поука и предупреждение за нас днес, за да се поучим и да не повтаряме грешките им.
• Призовава ни да размишляваме върху знаменията на Аллах в историята и в природата, и да благодарим на Аллах за милостта Му, като следваме Неговите пророци и вярваме в Него.