Сура Ат-Тауба — Стих 55

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فَلَا تُعْجِبْكَ: не се възхищавай, не се впечатлявай, не ги възприемай като нещо добро и завидно.
• أَمْوَالُهُمْ: техните имущества, богатства.
• أَوْلَادُهُمْ: техните деца, потомство.
• إِنَّمَا: само, единствено — израз, който ограничава смисъла.
• يُرِيدُ اللَّهُ: Аллах желае, Аллах иска по Своята мъдрост.
• لِيُعَذِّبَهُم: за да ги измъчи, за да им стане причина за наказание.
• بِهَا: чрез тях (чрез имуществата и децата).
• فِي الْحَيَاةِ الدُّنْيَا: в земния живот, в този свят.
• وَتَزْهَقَ: и да излезе, да напусне, да се отдели.
• أَنفُسُهُمْ: техните души, техните животи.
• وَهُمْ كَافِرُونَ: докато те са неверници, в състояние на неверие.

1. Тълкувание на аята:

О, Пророче, не позволявай богатствата на лицемерите и децата им да те възхищават или да ти се виждат като нещо завидно и добро. Те не са знак за Божията любов или доволство към тях, а напротив — те са средство за изпитание и наказание. Аллах по Своята мъдрост е пожелал тези блага да станат причина за тяхното страдание още в земния живот: чрез тежкия труд и усилия да ги придобиват, чрез грижите и страха да ги съхраняват, и чрез бедствията и загубите, които ги сполетяват в тях. Всичко това те понасят без награда и без надежда за добро, защото не го правят заради Аллах и не очакват от Него въздаяние. Така тези блага не им носят истинско щастие, а само умора, тревога и мъка. И това продължава, докато накрая душите им излязат — тоест докато умрат — в състояние на неверие и отричане. Те напускат този свят, без да са приели истината, и така преминават към вечно наказание. Затова богатството и децата на неверниците и лицемерите не трябва да бъдат повод за възхищение у вярващия, защото външният им блясък може да бъде скрит капан и постепенно водене към гибел.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Коранът ни учи да гледаме отвъд външния вид и да не съдим за хората само по техните богатства и деца. Истинската стойност е във вярата и в добрите дела.
• Аятът ни показва, че земните блага не са непременно знак за Божието благоволение. Понякога те са изпитание и дори наказание за онези, които упорстват в неверие.
• Ислямът ни учи да се стремим към това, което е трайно и вечно — доволството на Аллах и Рая — а не към мимолетните удоволствия на този свят.
• Коранът утешава вярващите, че не трябва да завиждат на неверниците за техните материални придобивки, защото крайният им завършек е тежък.
• Аятът ни подтиква към размисъл за състоянието на сърцето и за края на живота: всеки от нас ще напусне този свят и най-важното е с каква вяра ще го направи.
• Ислямът е религия на мъдростта и справедливостта: Аллах дава на всеки според Своята мъдрост, а истинският успех е в спасението на душата и в добрия завършек.