Сура Ат-Тауба — Стих 56

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— «يَحْلِفُونَ» (йахлифӯна): клетват се, заклеват се.

— «لَمِنكُمْ» (ламинкум): че наистина са от вас, тоест от вашата общност и вяра.

— «يَفْرَقُونَ» (йафрақӯна): страхуват се, изпитват страх и тревога.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за лицемерите, които се заклеват с най-големи клетви в името на Аллах, уверявайки вярващите, че принадлежат към тях и споделят тяхната вяра и път. Но в действителност те не са от тях, защото сърцата им крият неверие и двуличие, макар външно да показват ислям. Причината за тези лъжливи клетви не е истинска вяра, а страх. Те са хора, изпълнени със страх, че ако разкрият истинското си положение, ще ги сполети същата съдба, която е сполетяла неверниците — убиване, пленничество и загуба. Затова те се преструват на мюсюлмани и се заклеват лъжливо, за да се предпазят и да запазят живота и имуществото си. Така аятът разкрива същността на лицемерието: то е външно изповядване без вътрешно убеждение, подхранвано от страх, а не от вяра.

1. Поуки, които правят исляма и Корана любими на хората:

— Коранът разкрива скритото в сърцата и показва истинската природа на нещата, което е доказателство за неговата божествена мъдрост и правдивост.

— Ислямът цени искреността и чистотата на вярата; лицемерието и лъжата са осъдени, защото вредят на човека и на обществото.

— Вярата, основана на страх, не е истинска вяра; истинският вярващ се стреми към искреност и любов към Аллах, а не към прикриване и преструвка.

— Коранът предупреждава вярващите да бъдат внимателни и да не се заблуждават по външни клетви и думи, а да съдят по делата и истината.

— Ислямът носи сигурност и спокойствие на сърцето; който искрено вярва, се освобождава от страха и двуличието и намира истински мир.