Сура Аль-Лейль — Стих 19

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَمَا“ (уа ма̄): „и не“ — отрицателна частица, която свързва и продължава описанието на благочестивия.
• „لِأَحَدٍ“ (ли ахадин): „на никого“ — изразява пълно отрицание, че при него (при благочестивия) има някого.
• „عِندَهُ“ (‘индаху): „при него“ — тоест в негово задължение, в неговата сметка за благодеяние.
• „مِن نِّعْمَةٍ“ (мин ни‘матин): „някаква благодат/благодеяние“ — тук означава материална или нематериална облага, която някой е сторил на човека и очаква възнаграждение.
• „تُجْزَىٰ“ (туджза̄): „да бъде възнаградена/отплатена“ — тоест той да дава, за да върне задната услуга на някого.

1. Тълкуване на аята:

Този аят описва един от най-висшите степени на искреност в даването. Благочестивият човек, който ще бъде далеч от Огъня, раздава от имуществото си не за да върне услуга на някого, нито за да си осигури ответна облага от хората. Той не дава, защото някой му е сторил добро и сега е длъжен да му отвърне със същото. Напротив — той дава единствено в търсене на лицето на своя Господ, Всевишния, и на Неговото доволство. Сърцето му не е обвързано с човешки сметки и очаквания; то е насочено само към Аллах. Затова Аллах ще го възнагради в Рая с това, което ще го зарадва и ще го задоволи напълно. Това е пример за чиста, безкористна милостиня, която не търси нищо от хората, а само от Господаря на световете.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът цени искреността: да даваш, без да очакваш нищо в замяна от хората, е знак за вяра, извисена над дребнавите сметки.
• Коранът учи, че истинската награда идва от Аллах, а не от хората; затова вярващият не се обвързва с човешки очаквания и не се разочарова.
• Този аят показва колко красиво е учението на исляма: то освобождава сърцето от робството на хорските очаквания и го насочва към Твореца.
• Той ни насърчава да правим добро с чисто намерение, защото Аллах вижда и ще възнагради онова, което хората не виждат.
• В Корана има дълбока мъдрост и милост: всеки, който дава заради Аллах, ще получи от Него това, което ще го зарадва в отвъдния живот — най-голямата надежда и утеха за вярващия.