Сура Аль-Лейль — Стих 20

1. Обяснение на думите в аята:

• إِلَّا (иля): означава „освен“, „а не“, „но“ – тук показва изключение или уточнение на намерението.
• ابْتِغَاءَ (ибтига’): търсене, стремеж, желание за постигане на нещо.
• وَجْهِ (уаджх): буквално „лице“, но в религиозния контекст означава доволството, благоволението и приемането от Аллах – т.е. искреност в поклонението.
• رَبِّهِ (раббихи): неговия Господ, Създателят и Възпитателят.
• الْأَعْلَىٰ (ал-а‘ля): Всевишният, Най-Високият по Своята същност, качества и власт.

1. Тълкувание на аята:

Този аят описва състоянието на богобоязливите, които дават от своето имущество и правят добрини. Те не го правят, за да получат отплата от някого за оказана помощ, нито за да спечелят похвала или признание от хората. Единственото, което ги подтиква към разходване и добри дела, е искреното желание да потърсят доволството на своя Господ – Всевишния Аллах – и Неговото благоволение. Те искат само лицето на Аллах, тоест Неговата награда и Неговото приемане, а не нещо друго. Затова Аллах ще ги възнагради в отвъдния живот с това, което ще ги зарадва и ще задоволи душите им.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Искреността е основата на всяко добро дело. Човек трябва да търси само доволството на Аллах, а не одобрението на хората.
• Ислямът учи на чистота в намерението и освобождава сърцето от желанието за показност и очакване на благодарност от хората.
• Който прави добро заради Аллах, ще получи най-добрата и вечна награда – доволството на Всевишния и рая.
• Този аят ни показва колко високо е положението на богобоязливите и колко голяма е стойността на искрената милостиня и помощ.
• Коранът възпитава вярващия да бъде свободен от робството на човешкото мнение и да насочва всичките си дела само към Аллах – това е пътят на истинското щастие и спокойствие.