Сура Йунус — Стих 31

1. Обяснение на думите в аята:

• «يَرْزُقُكُم» (ярзукукум): осигурява ви препитание, дава ви средства за живот.
• «السَّمَاء» (ас-сама̄’): небето — тук се има предвид дъждът, който слиза от небето.
• «الْأَرْض» (ал-ард): земята — тук се има предвид това, което тя изкарва от растения и посеви.
• «يَمْلِكُ» (ямлику): владее, разполага, има пълен контрол върху.
• «السَّمْع وَالْأَبْصَار» (ас-сам‘ уа ал-абса̄р): слухът и зрението — способностите за чуване и виждане.
• «يُخْرِجُ الْحَيَّ مِنَ الْمَيِّت» (юхриджу ал-хайя мина ал-майит): изважда живото от мъртвото.
• «يُدَبِّرُ الْأَمْر» (юдаббиру ал-амр): управлява, подрежда и ръководи всички дела.
• «تَتَّقُونَ» (таттакӯн): боите се, пазите се — тоест да се пазите от наказанието на Аллах, като изпълнявате заповедите Му и избягвате забраненото.

1. Тълкуване на аята:

Кажи, о, Пратенико, на тези, които придават съдружници на Аллах: Кой ви осигурява препитание от небето, като спуска дъжд върху вас, и от земята, като изкарва от нея всякакви растения, плодове и посеви, от които се храните вие и вашите животни? И кой владее слуха и зрението, които са сред най-скъпите дарби за вас — никой друг не може да ги създаде или да ги отнеме освен Него. И кой изважда живото от мъртвото — например човека от капката, птицата от яйцето, вярващия от невярващия — и изважда мъртвото от живото, както капката от живото същество и яйцето от птицата? И кой управлява всички дела в небесата и земята, като ги подрежда и ръководи с мъдрост?

Те ще отговорят без колебание: Аллах е Онзи, който прави всичко това. Тогава им кажи: Нима не се боите от Него и не се пазите от наказанието Му? Нима не осъзнавате, че Той, Който ви дарява с всичко това, единствен заслужава да бъде обожаван, и че е задължение да Му се покорявате, като изпълнявате заповедите Му и избягвате забраненото?

1. Поуки от аята, които привличат хората към исляма и Корана:

• Аятът ни напомня за безбройните дарове, които получаваме всеки ден — дъждът от небето, храната от земята, слухът и зрението — и че всичко това идва от един-единствен Създател, Аллах. Това кара човека да се замисли с благодарност и смирение.
• Той показва, че дори езичниците, които отричали истината, били принудени да признаят, че Аллах е Творецът и Управителят на всичко. Това е доказателство, че вярата в единния Бог е вкоренена в човешката природа.
• Аятът завършва с въпрос, който пробужда съвестта: „Нима не се боите от Аллах?“ Това е покана да се върнем към нашия Господ с покорство и богобоязливост, за да спечелим Неговото доволство и да се спасим от наказанието.
• В него има милост и мъдрост: Аллах не ни оставя без напътствие, а ни призовава чрез Своите знамения да разпознаем истината и да последваме правия път.
• Размисълът върху този аят ни учи да бъдем благодарни, да не приемаме даровете на Аллах за даденост и да Го обожаваме единствен, защото Той е Източникът на всяко благо и Управителят на всички дела.