Сура Йунус — Стих 54

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ظَلَمَتْ (залямат): извършила грях и несправедливост, като в този контекст означава главно съдружаване с Аллах (ширк) и неверие.
• لَافْتَدَتْ بِهِ (лафтадат бихи): щеше да го даде като откуп, за да се спаси от наказанието.
• أَسَرُّوا (ассару): скриха, потиснаха в себе си; според някои тълкуватели – проявиха.
• النَّدَامَةَ (ан-надама): разкаянието, съжалението.
• بِالْقِسْطِ (бил-кист): с справедливост, по правда.

1. Тълкуване на аята:

Ако всяка душа, която е извършила несправедливост – тоест съдружавала е с Аллах и Го е отричала – притежаваше всичко, което съществува на земята от скъпоценни блага, и можеше да го предложи като откуп, за да се избави от наказанието на Аллах, тя непременно щеше да го направи. Но такъв откуп не се приема в онзи Ден. И когато неверниците видят наказанието на Съдния ден с очите си, те ще скрият разкаянието си – според едно тълкуване го потискат в себе си от срам пред своите последователи, а според друго – разкаянието ще се появи на лицата им, защото там няма място за престорена твърдост. Аллах ще отсъди между тях справедливо и никой няма да бъде онеправдан – всеки ще получи точно това, което заслужава според делата си, без никаква несправедливост.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва огромната стойност на вярата и опасността от съдружаването с Аллах, като ни напомня, че дори цялото богатство на земята не би спасило грешника в Съдния ден.
• Той подтиква човека да използва времето си в този свят, за да се покае и да върши добри дела, преди да настъпи Денят, в който разкаянието няма да помогне.
• Уверява ни, че Аллах е абсолютно справедлив и никой няма да бъде онеправдан – това вдъхва спокойствие и надежда у вярващите.
• Напомня ни, че истинската печалба не е в събирането на земни блага, а в искрената вяра и покорство пред Аллах, което води до вечното блаженство.