Сура Йусуф — Стих 105

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَكَأَيِّن: означава „и колко много“, „и колко често“ – израз, който указва голямо количество.
• آيَة: знамение, доказателство, знак, който сочи към нещо.
• يَمُرُّونَ عَلَيْهَا: минават покрай нея, виждат я, срещат се с нея.
• مُعْرِضُونَ: отвръщащи се, обръщащи гръб, незаинтересовани, не обръщащи внимание.

1. Тълкувание на аята:

И колко много знамения в небесата и на земята – като слънцето, луната, звездите, планините, дърветата, редуването на деня и нощта, раждането и умирането, и безброй други доказателства за единството и могъществото на Аллах – минават хората покрай тях, виждат ги всеки ден, но не се замислят, не извличат поука и не обръщат сърцата си към техния Създател. Те са нехайни и отвръщат поглед от тези ясни доказателства, сякаш не ги забелязват. Тези знамения са разпръснати навсякъде около тях, но те остават безразлични и не се поучават от тях, нито ги използват, за да познаят своя Господ и да Му се поклонят искрено.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Вселената около нас е пълна със знамения, които говорят за съществуването и единството на Аллах. Ако човек се замисли дори за най-простите неща – слънцето, което изгрява всеки ден, дъждът, който оживява земята, или собственото му дишане – ще открие ясни доказателства за могъществото и мъдростта на Създателя.
• Ислямът ни учи да наблюдаваме, да размишляваме и да извличаме поуки от заобикалящия ни свят. Това не е сляпа вяра, а вяра, подкрепена от разум и съзерцание.
• Коранът не ни кара да правим нещо невъзможно или далечно. Той ни насочва към това, което виждаме с очите си и усещаме със сърцата си, за да открием своя Създател и да Му бъдем благодарни.
• Пренебрегването на тези знамения е загуба за самия човек, защото той пропуска възможността да опознае своя Господ и да намери истинския смисъл на живота си.
• Всеки ден, всеки миг ние минаваме покрай безброй доказателства за величието на Аллах. Нека не бъдем от онези, които се отвръщат, а онези, които гледат, размишляват и благодарят. Така сърцата ни ще намерят покой и вярата ни ще стане по-силна и по-светла.