Сура Йусуф — Стих 104

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „تَسْأَلُهُمْ“ (тас'алухум): искаш от тях, изискваш от тях.

— „أَجْرٍ“ (аджр): възнаграждение, отплата, заплата.

— „ذِكْرٌ“ (зикр): напомняне, поучение, предупреждение, чрез което човек си спомня и се поучава.

— „لِلْعَالَمِينَ“ (лил-'алямин): за всички хора и създания, за целия свят.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах се обръща към Своя Пратеник (с.а.с.) и му казва, че той не иска от хората никакво възнаграждение, нито материална отплата за това, че ги призовава към вяра и ги напътства. Той не търси от тях пари, дарове или облаги — единственото, което прави, е да им предаде посланието на Аллах. Ако хората разсъждаваха правилно, щяха да приемат вярата, защото няма никаква причина да я отхвърлят — призоваващият не иска нищо в замяна. Това, което е низпослано на Пратеника — Корана и напътствието — не е нищо друго освен напомняне и поучение за всички хора по света, а не само за един народ или едно племе. То е напомняне, чрез което хората се сещат за своя Господ, за своя произход и за своя край, и чрез което намират пътя към истината и доброто. Всеки, който искрено търси истината, ще намери в Корана достатъчно напътствие, защото той е общо напомняне, отправено към цялото човечество.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

— Ислямът е религия на искреността: нейният призив е чист и безкористен, без никаква корист или търсене на лична изгода.

— Коранът е напомняне за всички хора, независимо от тяхната народност, език или цвят на кожата — той е универсално ръководство за целия свят.

— Пратеникът (с.а.с.) е най-добрият пример за безкористност и саможертва в призоваването към добро, което ни учи да даваме, без да очакваме отплата.

— Който искрено се замисли над Корана, ще открие в него напътствие и светлина, защото той е напомняне, което пробужда сърцата и умовете.

— Ислямът не налага тежести и не изисква от хората нищо в замяна на истината — той е дар и милост за всички светове.