Сура Йусуф — Стих 106

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• يُؤْمِنُ (ю'мину): вярва, признава, приема с вяра.
• أَكْثَرُهُم (аксарухум): повечето от тях.
• مُّشْرِكُونَ (мушрикун): съдружаващи — онези, които придават на Аллах съдружници в поклонението, тоест обожествяват нещо друго заедно с Него.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава, че повечето хора, макар и да признават съществуването на Аллах и да Го приемат като Създател, Дарител на препитание, Онзи, Който дава живот и смърт, и Господар на всичко, не остават искрени в тази вяра. Те вярват в Аллах, но заедно с това Го съдружават — покланят се на идоли и статуи, приписват Му син или приемат други божества наред с Него. Така тяхната вяра в Аллах не е чиста и не е истинско единобожие, защото е примесена със съдружаване. Аллах е пречист и възвишен над онова, което Му приписват.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинската вяра не е само признаване с език, че Аллах съществува и че Той е Създателят, а изисква чисто единобожие — поклонение само на Аллах, без никакви съдружници.
• Напомня ни, че човек може да бъде заблуден дори когато признава Аллах, ако примесва към вярата си нещо чуждо — затова трябва постоянно да пазим чистотата на своето единобожие.
• Показва колко велик е ислямът, защото освобождава човека от поклонение на сътворените неща и го насочва само към Единствения Създател.
• Подтиква ни да се замислим за милостта на Аллах, че ни е дарил с правилната вяра, и да бъдем благодарни, като я пазим чиста и искрена.
• Кораническият текст ясно разграничава вярата от съдружаването, което ни помага да разберем същността на истинската религия и да я следваме с убеденост и любов.