Сура Йусуф — Стих 77

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• „فَأَسَرَّهَا“ – скри я, запази я в себе си, не я разкри.
• „وَلَمْ يُبْدِهَا“ – и не я показа, не я изяви пред тях.
• „شَرٌّ مَّكَانًا“ – по-лоши по положение, по-лоша участ.
• „تَصِفُونَ“ – описвате, твърдите, приписвате.

1. Тълкувание на аята:

Братята на Юсуф, когато видели, че се случва това с брат им Бинямин, казали: „Ако той открадне, то и негов брат е крал преди“ – имайки предвид Юсуф, мир нему. Те искали с това да омаловажат случилото се и да оправдаят себе си, като приписват кражба и на Юсуф от миналото. Юсуф обаче чул думите им и ги запазил дълбоко в себе си, без да им отговори и без да им покаже какво изпитва. В сърцето си той казал: вие сте в по-лошо положение и по-лоша участ заслужавате, защото вие извършихте по-голямо зло – измамихте и отхвърлихте брат си. А Аллах най-добре знае това, което твърдите и приписвате – Той знае истината за вашите лъжи и клевети.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи на благородно сдържане и самоконтрол – Юсуф, мир нему, не отвърнал на обидата с обида, а запазил достойнство и търпение.
• Показва, че истинската чест и положение пред Аллах не се измерват с това какво казват хората, а с искреността и добрите дела.
• Напомня ни, че Аллах знае всичко, което хората говорят и приписват, дори когато е невярно – и това е утеха за всеки, който е бил наклеветен.
• Насърчава ни да не бързаме да съдим другите и да не търсим оправдание за собствените си грешки чрез обвинения срещу другите.
• Корана възпитава висок морал: търпение, прошка и доверие в справедливостта на Аллах.