Сура Ан-Нахль — Стих 73

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— «يَعْبُدُونَ» (я'будуна): служат, обожествяват.

— «مِن دُونِ اللَّهِ» (мин дуни-Ллях): освен Аллах, вместо Аллах.

— «مَا لَا يَمْلِكُ» (ма ла ямлик): това, което не притежава, не владее.

— «رِزْقًا» (ризкан): препитание, средства за преживяване.

— «السَّمَاوَاتِ» (ас-самауат): небесата — тук означава дъждът, който идва от небето.

— «الْأَرْضِ» (ал-ард): земята — тук означава растенията, посевите, които израстват от земята.

— «شَيْئًا» (шай'ан): нищо, ни най-малко нещо.

— «وَلَا يَسْتَطِيعُونَ» (уа ла ястатӣ'ӯн): и не са способни, не могат.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава за многобожниците, които се покланят на идоли и статуи вместо на Аллах. Тези идоли не притежават никаква власт да им дадат препитание — нито от небето, като дъжд, нито от земята, като посеви и плодове. Те не владеят нищо, нито малко, нито много, и дори не са в състояние да придобият такава способност, защото са мъртви предмети без живот, без знание и без сила. Как може разумният човек да се покланя на нещо, което не може нито да му помогне, нито да му навреди, нито да му даде препитание? Истинският Бог е единствено Аллах — Онзи, Който дава препитанието от небесата и земята и Който държи в ръцете Си всичко.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

— Коранът използва ясни и прости доводи, за да покаже истината: онова, което не може да ти даде препитание, не заслужава да му се покланяш.

— Ислямът освобождава човека от поклонение на безпомощни създания и го насочва към единствения Дарител на препитанието — Аллах.

— Аятът ни учи да размишляваме върху знаменията на Аллах в небето и земята — дъждът и растенията — и да виждаме в тях милостта на Създателя.

— Колкото повече човек разбира, че само Аллах владее препитанието, толкова повече сърцето му се изпълва с упование и благодарност към Него.

— Коранът призовава към чисто единобожие (таухид), което е пътят към истинското щастие и достойнство в този свят и в отвъдния.