Сура Аль-Исра — Стих 11

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَيَدْعُ (уа яд'у): призовава, отправя молба.
• بِالشَّرِّ (биш-шар): със зло, с нещо лошо.
• دُعَاءَهُ بِالْخَيْرِ (ду'а'аху бил-хайр): както се моли за добро.
• عَجُولًا (аджуля): прибързан, нетърпелив.

1. Тълкуване на аята:

Човек понякога, когато е ядосан или разгневен, призовава срещу себе си, срещу детето си или срещу имуществото си със зло и проклятие, точно както призовава за добро и благословия. Това е проява на неговото невежество и прибързаност. Ако Аллах отговаряше на такива негови призиви за зло, той щеше да загине, а заедно с него и имуществото и децата му. Но по Своята милост Аллах не отговаря на призивите му за зло, а отговаря само на призивите му за добро, защото знае, че човекът в такива моменти не цели действително злото. Човекът е създаден с присъща прибързаност и нетърпение – той бърза да поиска онова, което може да му навреди, преди да помисли за последствията. Той е нетърпелив и не проявява търпение нито в радост, нито в беда.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни показва безкрайната милост и мъдрост на Аллах, Който не ни наказва веднага за прибързаните ни думи в гняв, а ни дава възможност да се поправим.
• Напомня ни, че думите имат тежест и че трябва да внимаваме какво казваме, особено когато сме ядосани, защото можем да си навредим сами.
• Учи ни на търпение и самоконтрол – качества, които ислямът насърчава и които ни помагат да живеем по-спокойно и мъдро.
• Показва ни колко е важно да се обръщаме към Аллах с добри и разумни молби, а не с прибързани думи, родени от гняв.
• Насърчава ни да опознаваме Корана, защото в него откриваме дълбоки уроци за човешката природа и за това как да се усъвършенстваме.