Сура Аль-Исра — Стих 111

1. Обяснение на думите в аята:

• الْحَمْدُ: възхвалата и благодарността, които се отдават единствено на Аллах.
• وَلَدًا: син или дете, което да Му се приписва.
• شَرِيكٌ: съдружник или съучастник в господството и божествеността.
• الْمُلْكِ: владението и господството над цялото творение.
• وَلِيٌّ: покровител, помощник или закрилник.
• الذُّلِّ: унижението и слабостта.
• وَكَبِّرْهُ تَكْبِيرًا: възвеличавай Го с пълно и искрено възвеличаване.

1. Тълкуване на аята:

Кажи, о, Пратенико: цялата възхвала и благодарност принадлежат на Аллах, Който е съвършен във всяко отношение и заслужава всякаква похвала. Той е пречистен от това да има дете, както твърдят някои, и няма никой съдружник в Неговото владение и господство. Той не се нуждае от никого, който да Го подкрепя или да Го закриля, защото Той е Всемогъщият и никой не може да Го унижи или да Го направи слаб. Напротив, всички творения са бедни и се нуждаят от Него, а Той е Богатият, Който не се нуждае от никого. Затова възвеличавай Го с истинско и пълно възвеличаване, като Го възхваляваш, обожаваш само Него и Му отдаваш искрена вяра и покорство, без да Му приписваш дете, съдружник или помощник.

1. Поуки от аята, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинската възхвала и благодарност принадлежат само на Аллах, и че признаването на Неговите благодеяния е път към вярата и спокойствието на сърцето.
• Той утвърждава чистото единобожие и ни предпазва от всякакви погрешни вярвания, като приписването на дете или съдружник на Аллах, което е основа на истинската религия.
• Показва ни, че Аллах е Всемогъщият и Самодостатъчен, а ние всички се нуждаем от Него, което ни учи на смирение и упование единствено на Него.
• Насърчава ни постоянно да Го възвеличаваме с думи и дела, което изпълва живота ни със смисъл, достойнство и вътрешен мир.
• Аятът е покана да опознаем Аллах чрез Неговите съвършени качества и да Го обожаваме искрено, което е пътят към успеха в този свят и в отвъдния.