Сура Аль-Исра — Стих 85

1. Обяснение на думите в аята:

• "الرُّوح" (ар-рух): духът, душата – същността, за която питат.
• "مِنْ أَمْرِ رَبِّي" (мин амри рабби): от повелята/знанието на моя Господ – тоест въпрос, чието пълно знание е запазено единствено при Аллах.
• "أُوتِيتُم" (утитум): това, което ви е дадено.
• "إِلَّا قَلِيلًا" (илля калилян): освен малко.

1. Тълкуване на аята:

Неверниците питат Пророка (с.а.с.) за истината на духа – каква е неговата същност и какви са неговите свойства. Те задават този въпрос не за да търсят истината, а от упорство и желание да го изпитат. Затова Аллах наставлява Пророка да им отговори, че духът е въпрос, който принадлежи към знанието на неговия Господ. Само Аллах знае неговата истинска същност и всички негови тайни. Хората – вярващи и невярващи – са получили от знанието само много малка част в сравнение с безкрайното знание на Аллах. Този отговор се отнася за всички хора, защото човешкото знание, колкото и да се разширява, остава ограничено и нищожно пред всеобхватното знание на Създателя.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи на смирение: колкото и да напредва науката, човешкото знание си остава малко пред знанието на Аллах. Това поражда уважение към Твореца и към откровението.
• Ислямът не ни кара да се срамуваме от границите на знанието си, а ни учи честно да признаваме: „Не знам“ там, където знанието принадлежи само на Аллах.
• Коранът възпитава в търсене на знание, но и в благоговение пред Всезнаещия – баланс между разум и вяра.
• Аятът ни утешава: не е нужно да знаем всичко, за да вярваме искрено. Достатъчно е да се доверим на Аллах, Който знае всичко, и да насочим усилията си към добри дела и полезно знание.
• Той ни напомня, че истинското знание идва от Аллах и че всеки, който търси истината, ще намери в Корана светлина и напътствие.