Сура Аль-Кахф — Стих 5

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• مَّا لَهُم بِهِ مِنْ عِلْمٍ — те нямат никакво знание за това, нито доказателство.
• كَبُرَتْ — стана голяма, огромна (по своето безобразие и тежест).
• كَلِمَةً — дума, изречение.
• تَخْرُجُ مِنْ أَفْوَاهِهِمْ — излиза от устата им, тоест произнасят я без мисъл и без основа.
• إِن يَقُولُونَ إِلَّا كَذِبًا — те не казват нищо друго освен лъжа.

1. Тълкувание на аята:

Тези, които твърдят, че Аллах е взел за Себе Си син, нямат никакво знание, нито доказателство за това, което говорят. Нито те, нито техните предци, които са следвали сляпо, са имали някакво истинско знание или довод за подобно твърдение. Това е невъзможно по отношение на Аллах, защото Той е Единственият, Самодостатъчният, Който не се нуждае от никого и нищо.

Колко голяма и колко ужасна е тази дума, която излиза от устата им! Те я произнасят, без да размишляват и без да се замислят за нейната тежест и нейната грозота. Те не казват нищо друго освен чиста лъжа — твърдение, което няма никаква основа, никакво доказателство и никаква опора.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Ислямът ни учи да не говорим за Аллах без знание. Вярата трябва да се основава на доказателство и разум, а не на сляпо следване или измислици.
• Коранът разкрива колко грозни и тежки са думите, които хората понякога произнасят за Аллах без основа. Това ни учи да пазим езика си и да бъдем внимателни в думите си.
• Ислямът утвърждава чистото единобожие — че Аллах е Един, без син, без съдружник и без равен. Това е вяра, която освобождава човека от заблуди и суеверия.
• Коранът призовава към истината и честността, и предупреждава срещу лъжата, особено когато се отнася до Аллах и Неговите качества.
• Всеки човек е поканен да търси знание и истина, а не да следва сляпо това, което са правили предците му. Ислямът е религия на разума, знанието и искреното търсене на истината.