Сура Марьям — Стих 58

1. Обяснение на думите в аята:

• أُولَٰئِكَ (ула'ика) – „тези“ – посочва пророците, споменати в тази сура.
• أَنْعَمَ اللَّهُ عَلَيْهِم (ан'ама Аллаху 'алайхим) – „Аллах им е дарил благодат“ – т.е. Той им е оказал Своята милост и напътствие.
• ذُرِّيَّةِ آدَمَ (зуррийяти Адам) – „потомството на Адам“.
• حَمَلْنَا مَعَ نُوحٍ (хамална ма'а Нух) – „които носихме заедно с Нух“ – има се предвид онези, които бяха в ковчега с Нух (Ной).
• إِسْرَائِيلَ (Исра'ил) – прозвището на пророк Якуб (Яков).
• هَدَيْنَا وَاجْتَبَيْنَا (хадайна уаджтабайна) – „които напътихме и избрахме“ – Аллах ги е насочил към истината и ги е избрал за Свои пратеници.
• خَرُّوا سُجَّدًا وَبُكِيًّا (харру судждадан уа букийя) – „падаха в земен поклон и плачеха“ – израз на дълбоко смирение и страхопочитание пред Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Тези, за които разказахме в тази сура – от Закария до Идрис (мир нему) – са пророците, които Аллах удостои със Своята благодат. Те произхождат от потомството на Адам, от онези, които спасихме в ковчега заедно с Нух, както и от потомството на Ибрахим (Авраам) и Якуб (Израил). Аллах ги е напътил към истинската вяра и ги е избрал за Свои пророци и пратеници. Тяхната отличителна черта е, че когато им се четат аятите на Всемилостивия – знаменията, които разкриват Неговото единство и могъщество – те падат в земен поклон пред Аллах със смирение и плачат от страхопочитание и дълбока вяра.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни показва, че истинските вярващи и най-близките до Аллах хора – пророците – са се отличавали с дълбоко смирение и сълзи, когато чуят словата на Аллах. Това ни учи, че сърцето на вярващия омеква пред Корана и че плачът от страхопочитание пред Аллах е признак на искрена вяра и духовна чистота.
• Пророците, въпреки високия си статус, не се възгордяха, а падаха в поклон пред своя Господ. Това ни показва, че колкото повече човек опознава Аллах, толкова по-смирен става. Ислямът не е религия на гордостта, а на смирението и благодарността.
• Аятът ни напомня, че всички пророци – от Адам до Мухаммад (с.а.с.) – са едно семейство, свързано с обща мисия: да водят хората към единствения Аллах. Това ни дава увереност, че ислямът е продължение на посланието на всички Божии пратеници и че Коранът е последното и най-пълно ръководство за човечеството.
• Когато чуем аятите на Аллах, нека си спомним примера на пророците – да слушаме с внимание, да размишляваме и да оставим сърцата си да се развълнуват. В това има истинско щастие и близост до Аллах.