Сура Марьям — Стих 57

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— «وَرَفَعْنَاهُ» (уа рафа‘на̄ху): издигнахме го, въздигнахме го високо.

— «مَكَانًا» (мака̄нан): място, положение, степен.

— «عَلِيًّا» (‘алийян): високо, възвишено, превъзходно.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Всевишният Аллах съобщава, че е въздигнал пророк Идрис (мир нему) на високо място и му е дал възвишено положение. Това въздигане обхваща както възвисяването на неговото споменаване сред хората във всички времена, така и извисяването на неговата степен и достойнство сред приближените към Аллах. Чрез пророчеството, което му е било дадено, той е достигнал високо положение и е станал един от онези, чието име се поменава с почит и чието място е възвишено. Някои тълкуватели добавят, че въздигането се отнася и до самото му място — че е бил издигнат нависоко, като се споменава, че е бил въздигнат към небето, а според други — че неговото място е в Рая, най-високото и най-прекрасното обиталище. Във всички случаи аятът утвърждава, че Аллах го е дарил с чест, възвишеност и високо положение, което свидетелства за неговата праведност и за щедростта на неговия Господ към него.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Аллах въздига Своите праведни раби и запазва добрия спомен за тях сред хората дори след тяхната смърт.

— Истинската чест и високо положение идват от вярата, покорството и следването на пътя на пророците, а не от земни богатства или власт.

— Коранът разказва за пророците, за да вдъхнови вярващите и да им покаже, че пътят на благочестието води към възвисяване при Аллах.

— Споменаването на въздигането на пророк Идрис е милост и напомняне, че Аллах не забравя Своите верни раби и ги дарява с достойнство в този свят и в отвъдния.