Сура Марьям — Стих 70

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ثُمَّ (сумма): „след това“, „после“ – показва последователност и подчертаване.
• لَنَحْنُ (ля-нахну): „наистина Ние“ – с усилване, че само Аллах знае най-добре.
• أَعْلَمُ (а‘ляму): „най-добре знаещ“ – превъзходна степен, знание, което никой не може да достигне.
• أَوْلَىٰ (авля): „по-достоен“, „по-заслужаващ“, „по-близък по право“.
• بِهَا (биха): „с нея“ – местоимението се отнася за Огъня (Джаханнам).
• صِلِيًّا (силийян): „изгаряне“, „влизане в огъня и изпитване на неговата жар“ – от глагола „صَلِيَ“ – да бъде изложен на огън, да гори.

1. Тълкувание на аята:

След като Аллах спомена, че ще извади от всеки народ най-упоритите в греха, Той допълва, че Той единствен знае най-точно кои са онези, които най-много заслужават да влязат в Огъня и да изпитат неговата жар и мъчение. Никой не може да Го изпревари в това знание, нито да Му посочи кой е по-достоен за наказание. Той знае делата на хората, тяхната същност, тяхната гордост и упорство, и определя справедливо кой заслужава да бъде подложен на огъня. Това е израз на абсолютната справедливост и всезнание на Аллах – Той не наказва никого несправедливо и не пропуска никого, който заслужава наказание.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че Аллах е Всезнаещ и напълно справедлив в Своето решение – никой не бива да се смята за онеправдан.
• Напомня ни, че делата ни са известни на Аллах и че всеки ще получи точно това, което заслужава.
• Подтиква ни към смирение и покаяние, преди да е станало късно, защото само Аллах знае кой е достоен за Огъня.
• Укрепва вярата ни в Божията мъдрост и в това, че Коранът е истинско слово от Аллах, пълно с напътствие и предупреждение.
• Кара ни да се стремим към добри дела и да избягваме упорството в греха, за да не бъдем сред онези, за които се говори в аята.