Сура Марьям — Стих 96

1. Обяснение на думите в аята:

• „آمَنُوا“ (аману): повярваха – тоест приеха вярата в Аллах с искрено сърце и убеждение.
• „عَمِلُوا الصَّالِحَاتِ“ (амилу-с-салихат): извършиха праведни дела – благочестиви постъпки, които са в съответствие с Божия закон.
• „سَيَجْعَلُ“ (са-ядж‘алу): Той ще стори, ще даде – изразява сигурност, че това непременно ще се случи.
• „وُدًّا“ (уддан): обич, любов, привързаност – дълбока и искрена любов.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемилостивият, съобщава, че онези, които вярват в Него и следват Неговите пратеници, и които вършат добри дела според Неговия закон, ще получат от Него специална любов. Той ще ги обикне и ще направи така, че и хората да ги обичат. Тази любов идва от самия Аллах – Той ги възлюбва и ги прави обичани сред Своите раби. Вярата и праведните дела са причината за тази чест – да бъдеш обичан от Аллах и от хората. Това е обещание, което непременно ще се изпълни, защото идва от Всемилостивия, Чието обещание е истинно.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни показва колко милостив е Аллах – Той не само приема вярата и добрите дела, но и дарява любов на вярващите.
• Вярата и праведните дела не са просто задължения, а път към любовта на Аллах и към обичта на хората.
• Всеки, който искрено вярва и върши добро, може да се надява на тази прекрасна награда – да бъде обичан от Създателя и от творението.
• Този аят ни насърчава да правим добро и да укрепваме вярата си, защото резултатът е любов, която изпълва сърцето и живота.
• Ислямът не е само набор от правила, а път към любов, милост и доброта – както от страна на Аллах, така и между хората.