Сура Аль-Анбия — Стих 17

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• لَوْ (лау) — „ако“; частица за условие, което е невъзможно или противоречи на действителността.
• أَرَدْنَا (арадна) — „пожелахме“; от глагола „искам, пожелавам“.
• نَتَّخِذَ (наттахиза) — „да вземем, да си припишем, да придобием“.
• لَهْوًا (лахван) — буквално „забавление, развлечение“; в този контекст учените по тафсир го тълкуват като „съпруга или дете“, т.е. нещо, с което човек се развлича и утешава.
• لَاتَّخَذْنَاهُ (латтахазнаху) — „щяхме да го вземем него“.
• مِن لَّدُنَّا (мин ладунна) — „от Себе Си, от Наша страна“; означава от нашата собствена същност, а не от нещо външно.
• إِن كُنَّا فَاعِلِينَ (ин кунна фа'илин) — „ако щяхме да правим (това)“; изразява, че такова нещо е несъвместимо с Божието съвършенство и никога не би се случило.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Аллах Всемогъщият опровергава твърденията на онези, които Му приписват съпруга или деца — нещо, което е несъвместимо с Неговото величие и съвършенство. Той казва: ако беше пожелал да си вземе нещо за развлечение или утеха — каквото е съпругата или детето при хората — Той щеше да го вземе от Себе Си, от Своята собствена същност, а не от творенията. Защото съпругата и детето на един човек принадлежат към него, а не към някой друг. Но Аллах е пречист и възвишен над такива неща; Той никога не би сторил това, тъй като е несъвместимо с Неговото божествено съвършенство и самодостатъчност. Всъщност Той не се нуждае от нищо и никого — нито от съпруга, нито от дете, нито от каквото и да било развлечение. Всичко съществуващо зависи от Него, а Той не зависи от нищо.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът утвърждава абсолютното съвършенство на Аллах и Неговата независимост от всяко творение. Той не се нуждае от съпруга, дете или помощник — Той е Единственият, Самодостатъчният.
• Той ни учи, че всички представи за Бог, които Го оприличават на творенията Му, са погрешни и противоречат на Неговото величие.
• Аятът показва колко ясен и категоричен е Коранът в утвърждаването на чистото единобожие (таухид) и в очистването на Бог от всякакви несъвършенства.
• Той ни напомня, че истинският мир и сигурност идват от вярата в Единния Бог, Който е над всяка нужда и недостатък — вяра, която освобождава сърцето от суеверия и заблуди.
• Размисълът върху този аят ни помага да оценим красотата и дълбочината на Корана, който с малко думи разкрива велики истини за Бога и Неговите качества.