Сура Аль-Анбия — Стих 74

1. Обяснение на думите в аята:

— وَلُوطًا (Лут): пророкът Лут (Лот), мир нему, който повярва в призива на Ибрахим (Авраам), мир нему, и емигрира с него.

— حُكْمًا (х̮укм): мъдрост, правилно решение и способност да се отсъжда справедливо между хората.

— عِلْمًا (илм): знание за делата на религията и за това, което трябва да знаят пророците.

— الْقَرْيَةِ (ал-карйа): селището, градът — тук става дума за Садум.

— الْخَبَائِثَ (ал-хаба̄'ит̱): мерзостите, отвратителните грехове — сред тях содомията, грабежите по пътищата и други тежки престъпления.

— قَوْمَ سَوْءٍ (каум сау'): хора на злото и покварата.

— فَاسِقِينَ (фа̄сикӣн): излезли от покорството на Аллах, непокорни и грешни.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, споменава Своя пророк Лут, мир нему, като един от онези, които повярваха в призива на Ибрахим, мир нему, и поеха с него по пътя на вярата и преселението. На Лута Аллах дари с мъдрост и способност да отсъжда справедливо между хората, както и с истинско знание за религията и за онова, което е нужно да знаят пророците. Така той стана пророк, който напътва своя народ и го призовава към добро.

След това Аллах го спаси от селището Садум — града, чиито жители бяха потънали в най-гнусни и отвратителни грехове. Те извършваха мерзости, които никой преди тях не беше извършвал: идваха при мъже вместо при жени, нападаха пътниците по пътищата и вършеха още много други беззакония. Заради тези си дела те бяха хора на злото и покварата, излезли от покорството на своя Господ и потънали в непокорство и грехове. Затова Аллах ги унищожи и спаси Своя пророк Лут и вярващите с него.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Аллах дарява Своите пророци с мъдрост и знание, и това показва колко високо е положението на знанието и справедливостта в исляма.

— Спасяването на Лута от гибелта на неговия народ ни учи, че който се придържа към истината и покорството на Аллах, дори сред покварен народ, ще намери изход и защита от своя Господ.

— Историята на Садум ни предупреждава за тежките последици от разпространението на мерзости и беззаконие, и ни подтиква да пазим чистотата на обществото и да се отвращаваме от греха.

— Аллах е справедлив и не наказва невинните заедно с виновните; Той спасява вярващите и дава на всеки според делата му.

— В Корана има поуки за всички времена: който чете и размишлява над тези истории, укрепва вярата си, обиква доброто и се пази от злото, и вижда милостта и мъдростта на Аллах във всяко Негово решение.