Сура Аль-Хаджж — Стих 10

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ذَٰلِكَ (заляка) – „това“, „онова“; в контекста на аята сочи към наказанието, което сполетява човека.
• بِمَا (бима) – „поради това, което“, „заради онова, което“.
• قَدَّمَتْ يَدَاكَ (каддамат ядака) – буквално „това, което са извършили ръцете ти“; изразът означава делата и постъпките, които човекът сам е придобил и извършил.
• ظَلَّامٍ (заллям) – преувеличена форма, означаваща „крайно несправедлив“, „който много онеправдава“.
• لِّلْعَبِيدِ (лил-'абид) – „към рабите“, „спрямо слугите“; тук означава всички хора, които са творения и слуги на Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е част от описание на съдбата на онези, които в Деня на съда ще бъдат изправени пред наказанието. Към тях ще бъде отправено порицание и обяснение: това наказание, което изпитваш, не е несправедливост от страна на Аллах, а е пряк резултат от това, което ти сам си извършил – от неверието, греховете и неправдите, които твоите ръце са придобили. Ти сам си подготвил пътя към това наказание чрез своите дела.

След това аятът потвърждава едно от основните начала на божествената справедливост: Аллах не е несправедлив към Своите раби. Той не наказва никого без вина и не натоварва никого с наказание, което не заслужава. Всяко наказание е резултат от извършен грях, а всяка награда – резултат от добро дело. Аллах е абсолютно справедлив в Своето решение и никой няма да бъде онеправдан дори с тежестта на атом.

Така аятът едновременно предупреждава човека да се пази от лоши дела, защото те водят до наказание, и го успокоява, че Аллах е справедлив и не потиска Своите творения. Той е Милостив и Справедлив, а наказанието идва само след като човек сам е избрал пътя на греха.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Аятът показва съвършената справедливост на Аллах. Той не наказва никого без причина, а всяко наказание е следствие от собствените дела на човека. Това ни учи да се доверяваме на Аллах и да знаем, че Той е най-справедливият съдия.
• Аятът ни напомня за личната отговорност. Всеки човек сам избира делата си и ще отговаря за тях. Това ни подтиква към добри дела и ни пази от грехове.
• Аятът ни утешава: Аллах не е несправедлив към Своите раби. Той не потиска, не онеправдава и не натоварва никого извън заслуженото. Това ни дава надежда и спокойствие в сърцето.
• Аятът ни показва милостта на Аллах дори в предупреждението. Той ни предупреждава, за да се поправим и да се върнем към Него, а не за да ни унищожи. Това ни кара да обичаме Аллах и да се стремим към Неговото доволство.
• Аятът ни учи, че ислямът е религия на справедливостта и отговорността, и че Коранът е книга, която насочва човека към доброто и го предпазва от злото.