Сура Аль-Муминун — Стих 89

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• سَيَقُولُونَ (сайакулун): „ще кажат“ – изразява бъдеще време, указвайки, че отговорът им е сигурен и неизбежен.
• لِلَّهِ (лилляхи): „на Аллах“ – тоест всичко това принадлежи на Аллах, Той е Владетелят и Разпоредителят на всичко.
• قُلْ (кул): „кажи“ – заповед към Пророка ﷺ да отговори на тяхното признание с въпрос, който ги укорява.
• فَأَنَّى (фа-анна): „тогава как“ – въпросителна частица, изразяваща учудване и порицание.
• تُسْحَرُونَ (тусхарун): „бивате омагьосвани“ – тоест как умовете ви биват заблуждавани и отклонявани от истината, сякаш сте под въздействието на магия.

1. Тълкувание на аята:

Аллах Всевишният съобщава, че многобожниците, когато бъдат попитани кой притежава властта над всичко и кой разпорежда делата на творението, непременно ще признаят: „На Аллах е всичко това.“ Те не могат да отрекат това, защото самата им природа и разумът им го потвърждават. Тогава Аллах заповядва на Своя Пророк ﷺ да им отвърне с въпрос, който разкрива противоречието в тяхното положение: „Тогава как така бивате заблуждавани и отклонявани от истината?“ Смисълът е: щом сами признавате, че цялата власт и всичко съществуващо е в ръцете на Аллах, как е възможно да Му придавате съдружници в поклонението, да се обръщате към други освен Него и да отричате възкресението и отчитането? Как умовете ви се объркват до такава степен, че да приемате истината за лъжа и лъжата за истина, сякаш сте омагьосани и лишени от правилно мислене? Това е укор към тяхното упорство и сляпо следване на заблудата, въпреки ясното признание, което сами са направили.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че човешката природа сама по себе си признава съществуването и господството на Аллах, което е първа стъпка към вярата и поклонението само на Него.
• Той разкрива колко неустойчива е позицията на онези, които признават Аллах за Създател, но Му придават съдружници – истинският разум не може да приеме такова противоречие.
• Аятът ни учи да размишляваме върху знаменията и да не следваме сляпо традициите и заблудите, а да търсим истината с чист разум и искрено сърце.
• В него има милост и призив към покаяние: щом заблудата е като омагьосване, то Коранът е лекарството, което освобождава ума и връща човека към ясната истина и правия път.
• Признаването на Аллах като единствен Владетел следва да води до поклонение само на Него, до вяра във възкресението и до покорство на Неговите заповеди – това е пътят на спасението и успеха в двата свята.